ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

Местността "Трагата", находяща се в землището на град Сопот, отстои на около километър южно от днешния град.

 

На север от "Трагата" е преминавал стария римски път, идващ от пътната станция "Subradice", (от латински-"субрадице", т. е. подпланинска станция, или станция, намираща се в полите на планината. Пътят минава при днешното село Христо Даново (Текия), пресича река Стряма в района между селата Дъбене и Войнягово, в посока Пловдив, прави отклонение на изток към "Стражата" при Калофер и Августа Траяна, (днешна Стара Загора).

 

Този път, известен на местното население като "Малкият друм", е ползван дори до началото на ХХ век и е бил основна пътна артерия на Стремската долина, в посочения исторически период.

 

Землището на Сопот се простирало оттатък "Малкия друм", обхващащо местността "Трагата", което от своя страна показва старинността на града, спрямо околните селища.

 

На юг граничи с местността "Гьоловете", която отчасти също е принадлежала на землището на Сопот. В точката, където е "Трагата", са се срещали границите на землището на Сопот, днешното село Каравелово и изчезналото през 1688г българско католическо село Павликян, срещащо се в турските регистри и под името Тарики Павликян. Мястото, на което са се събиралитези трите землища, било отбелязано със знак от побит изправен камък, под основата на който били заровени въглени и сажди, за да личи мястото, дори ако камъкът бъде изваден, или преместен. Всичко това е унищожено през 60-те години на ХХ век, когато земята е кооперирана, знаците и синорите разорани, и единствено названията на местностите останали да напомнят за миналото.

 

"Трага" в българския език е вече остаряла дума, запазена само в някои диалекти, със значението "знак", "белег", "диря".

 

Със същото значение той е запазен и в западнобългарските земи, на територията на днешна Македония. Пример: "Нашли го по трагата" - "Намерили го по дирята". В сръбския език "Натраг брача", означава буквално "Надире братя", "Назад, Гръцката дума "синор", със значение "имотна граница", е синоним на старобългарската дума "трага", но тук имаме употребена българската дума, в смисъл на "имотна граница", вместо на по-късно наложилият се гърцизъм "синор". Прави впечатление, че не е употребена и прабългарската дума-една от малкото останали и доказани такива- "белег", а се е наложила старославянската дума "трага", което навежда на мисълта за старинността на това наименование, съотнесено към времето на Ранното средновековие, т. е. след пети-шести век след Христа - времето, в което славяните се заселват и усядат по тези места.

 

Изготвил: Петър Берлиев, историк